Георги Михалков

проза

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

НЕПОЗНАТАТА

 

Георги Михалков

 

 

         На вратата се позвъни. Погледнах часовника. Беше точно пет следобед. Кой ли се е сетил за мен, казах си, и бавно тръгнах, за да отворя. Когато отворих, учудването ми беше още по-голямо. На прага стоеше млада жена, има-няма двайсет и седем, трийсетгодишна, прилично облечена, с дълги тъмни коси, блестящи като къпиново вино и златисти очи. Попитах я кого търси, но тя само ме погледна и нищо не отговори. Помислих, че е сбъркала апартамента и затова любезно й предложих да й помогна. Познавах някои от съседите и предположих, че вместо на петия или на шестия етаж е спряла асансьора на седмия.
          - Може би търсите някого от шестия етаж? – казах аз.
         Но младата жена само отговори:
         - Може би.
         Стояхме един срещу друг и се гледахме. Тя мълчеше, а аз не знаех какво друго да я попитам. Не беше учтиво от моя страна да затворя вратата, да се прибера и да я оставя отвън, затова реших пак да й задам някой любезен въпрос и ако мога да й помогна с нещо.
         - Да не би да сте сбъркали входа? Това е вход “А”.
         - Може би – отговори тя.
         Това “може би” ме озадачи. Не знаех какво още да я попитам и когато реших да се прибера и да затворя вратата, тя спокойно мина покрай мен и влезе в апартамента ми. Гледах я като паднал от Марс. Влезе така, сякаш влизаше у дома си. Огледа се за секунди в антрето, после отвори вратата на хола, прекоси го с плавната си походка и седна в един от фотьойлите. Вървях след нея като зашеметен. Тя се настани удобно и започна да разглежда хола. Погледът й се плъзна към библиотеката с книги, после към бюрото ми, където лежеше разтворена книга и към картините на стената. От изумление дума не можех да отроня. Не знам колко минути минаха така.
         Учудването ми започна да преминава в гняв и ярост. Явно нямаше никакво намерение да си тръгне. Гледаше картините по стените и мълчеше. Мълчах и аз. Трябваше да направя нещо, но не можех да измисля нищо.
         Усетих, че огладнявам. Беше време за вечеря. Оставих я в хола и отидох в кухнята, за да си приготвя нещо за ядене. Отворих хладилника. След малко и тя дойде в кухнята и седна на масата срещу мен. Предложих й сандвич. Обясних й, че вечер, когато се прибирам, обикновено хапвам по някой сандвич. Тя внимателно ме изслуша, но пак нищо не каза. Продължавах трескаво да се питам коя е, откъде е, как така стана, че се появи в жилището ми, сякаш падна от небето и какво мисли да прави, а по-важният въпрос, който ме човъркаше като бургия, беше аз какво да направя.
         Стана късно. Тя продължаваше да седи в хола, разглеждаше някакво списание, което беше взела от малката масичка, а в мен ту изригваше вулкан от ярост, ту изпадах в отчаяние. Ако се опитах да я изгоня, можеше да стане скандал и да си навлека сума ти неприятности. Сигурно щеше да се развика, да се разпищи, да се разплаче, да събере целия блок, да каже, че я малтретирам, а някои бдителни съседи веднага щяха да се обадят на полицията.
         Реших, че утрото е по-мъдро от вечерта. На дивана в хола постлах чист чаршаф, сложих чиста възглавница, одеяло и й пожелах лека нощ, а аз отидох в стаята. Легнах, но сън не ме хващаше. Същите въпроси не ми даваха мира и ме гризяха като вълци: коя е, какво иска и какво мисли да прави и след като не можах да си отговоря на нито един от тях, за да се успокоя, реших да погледна на всичко това от другата страна. Какво пък, казах си, съдбата ми изпраща млада, красива жена и може би трябва да съм благодарен. От известно време живеех сам и вместо да ухажвам непознати красавици или да се ровя в интернет, да сърфирам, да си определям срещи, да си губя времето, съдбата е решила да ми изпрати жена направо у дома. И всичко това започна да ми прилича на луксозна пощенска пратка. Сякаш се бях обадил на някого, някъде, бях поръчал жена на определена възраст с определена външност и съвсем неочаквано пратката пристигна, точно като доставка от врата до врата.
         Неусетно съм заспал. Събудих се в шест, както обикновено. Станах, изкъпах се, избръснах се и закусих. Преди да изляза, надникнах в хола. Тя спеше като новородено, сякаш си беше в своя дом и в своето легло. Помислих си, че следобед, когато се върна от работа, няма да я намеря у дома и вече по-спокоен от вчера тръгнах.
         Но какво беше учудването ми, когато следобед, като се върнах, я намерих пак у дома. Беше вече добре опознала жилището ми и се разхождаше сякаш от години е живяла тук. Седнах на бюрото и се опитах да чета романа, който бях започнал преди няколко дни, а тя седна във фотьойла и пак започна да прелиства списанието, което прелистваше вчера.
         Тази нощ бях по-спокоен и бързо заспах. Вече не се питах коя е и какво прави у дома ми. Дори имах усещането, че винаги е била тук, но известно време я нямало и сега пак се е върнала.
         Така минаха две или три седмици. Един следобед, когато се върнах от работа, не можах да си позная хола. Беше преместила всичко и подредила така, както на нея й харесва. Малката масичка беше на мястото на библиотеката. Библиотеката с книгите стоеше в ъгъла до прозореца, а бюрото се мъдреше до дивана. Чудех се как е възможно за един ден да направи всичко това. Явно имаше енергия и желание за промени.
         Цяла седмица след това не можех да си намеря нещата. Блъсках се в бюрото, защото не бях свикнал да е до дивана, удрях си главата в библиотеката, когато отварях прозореца, но нищо не казвах. Успокоявах се, че скоро ще свикна с новия ред.
         Всеки ден тя ме изненадваше с нещо. Връщах се и с учудване виждах нови пердета на прозорците или нова покривка на масата. Отначало исках да узная името й, но после вече забравих да я попитам и ми беше все едно.
         Един ден, когато се прибрах, не я заварих у дома. Помислих си, че е излязла за малко и скоро ще се върне. Чаках я цяла нощ, но тя не дойде. Беше изчезнала така неочаквано и внезапно, както се беше появила. Отново изпаднах в гняв и ярост. Не знаех какво ще правя сам.

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. август 2012 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]