Екатерина Григорова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

Сутрин

 

Екатерина Григорова

 

 

Колко много са предположенията сутрин.
Щом си стопля ръцете с първото кафе в Оемви,
коминът отсреща изглежда розов като абсолютна тишина,
скрила всички гласове – плюс този на децата, плюс този на
служителите и на компанията от бара
(даже и мъртъвците са призрачно зачервени).
Така е към седем, без изключение, когато имам куп
положителни варианти и ще ги запазя няколко часа –
до скъсването на повечето връзки.
Но сега ми е смешно от мене и тебе.
Мисля си колко наивно е това розово и че първите
живинки са безпомощни,
че не ми остава нищо друго, освен да запазя
последното ти равновесие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. април 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]