Екатерина Григорова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на авторката

 

***

 

 

Екатерина Григорова

 

 

 

 

 

Един приятел казва: „Вече трябва
да си знаете времето.“
Не, няма да потънем в същите очи,
въобще няма да потъваме.
И оная ужасна пролет няма да се случи –
когато всичко хвърчеше и толкова зелено
не е било.
По едно време мислех, че съм станала
от гума и зеленото пак боде, разхожда се
някъде като котка,
а коремът ми беше все празен –
само в потрошените гърди зеленища.
Тогава се бях привързала към думата
Ангел Ангел (просто така я повтарях),
и то докато подло се опитвах да избягам,
всъщност беше Ад,
исках да се докопам до нещо познато,
без значение какво е –
да лежа под теб и със запушени уши
да гледам облаците.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. юни 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]