Екатерина Григорова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на авторката

 

Коледа в Пирин

 

Екатерина Григорова

 

 

 

Не заваля сняг, небето е абсолютно синьо, с летящи облаци.
Oт комините бълва дим – разликата между
Локалното парно и стайните печки е незначителна.

 

Здрачава се.
В читалището ще има концерт, пръстите ни премръзват докато чакаме.
Фейс-букът препълнен с пожелания.
Няколко снимки стоят на бюрото ми – едната е непоносимо красива,
Страх ме е да не се разговори.
Телефонът звъни – приятелка от ранните години на тази минута мисли за
Мен с неопределеността на всичко, което си спомня тогава.
Пожелавам й в каквото я бива най-много - доходна зима и луд късмет.

 

 

 

 

 

Мъгливата гара

 

 

 

След две минути ще се появи влак –
Ти ще се качиш ли, а ти?
За къде ще пътуваш?
Северния полюс, аха – бяла приказка в безлунната нощ.
Към Лондон – където зеленото е ярко.
Вниманието на децата се отклонява и вече са с
Друга посока – към горния етаж на всяко стъпало,
Едно по едно – просто нататък.
Ще им направя чай, за да изсъхнат – мокри са,
Добре е да се стоплят на парата.
Дрънчат чаши – машината за чай не се съобразява и
Момичетата си пожелават филм.
Коледните им рокли са мръсни. Така изглеждат
Омагьосани от себе си.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. декември 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]