Гергана Златкова

проза

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

БУДА КУЛИНАРЯТ

 

Гергана Златкова

 

 

 

          – Кой е изваян на тази статуетка? - момичето наблюдаваше продавача с интерес и очакваше отговор.
         Фигурката представляваше едър жизнерадостен азиатец с обръснато лъскаво теме и с гордо увиснал корем, мъдрещ се над препаска от някакъв плат, вероятно копринен. Жизнерадостният е заел поза лотос, но с протегната нагоре ръка, в която държи черпак или голяма готварска лъжица. Материалът, от който беше направена фигурката, също бе различен. Най-вероятно азиатски. Фигурката не тежеше и беше твърда.
         – Това е Буда.
         – Как ще е Буда? Буда не е толкова дебел.
         – Това е един от няколкото Буди в азиатската традиция - Буда Готвачът. Не Сидхарта.
         – Какви функции изпълнява?
         – Ами готвач. – продължи да обяснява търговецът. - Когато си намислите желание и го погалите три пъти с лявата ръка по коремчето, той ще изпълни желанието ви. Ще го купите ли? Мога да ви предложа и по-големи и по-малки варианти на фигурката. Имаме изправен Буда Кулинар и седнал Буда Кулинар.
         – Според законите на будистките монаси – намеси се едно момче - този, който готви, трябва да е позитивен човек и най-чистият духовно сред останалите. Защото храната, която приготвя, ще премине през блюдата и телата на всички. А позитивността и чистите помисли, а въобще и възможността да не се мисли, докато се готви, е залогът те да бъдат здрави. Този, който готви, трябва да има чисти помисли, или въобще да не се поддава на изкушението да разсъждава за нещо извън работата си, защото всичко, което мисли, се предава енергийно на храната, която приготвя.
         – Ще купите ли фигурката? - отново попита търговецът и внезапно се обърна към другата страна на стелажа, където сякаш с гърба си бе усетил, че се развива някакво действие без позволението му. Един студент галеше по коремчето друга фигурка на Буда Кулинаря, най-вероятно в очакване да се изпълни желанието му. Търговецът не можеше да го прогони от магазина, но издебна удобен момент и постави фигурката на недостъпно за студента място.
         Студентът се усмихна и каза:
         – Е, не е казано, че човек трябва да си закупи фигурката, за да му изпълни желанието.
         Момчето, което се беше намесило в разговора, продължи:
         – Да, не е задължително да я е закупил, но е задължително желанието, което е намислил, да е добре формулирано и да не е извън хармонията във Вселената. Не можеш да искаш да вземеш изпит, без да си положил труд, или да го вземеш с преписване. И в двата случая желанията ти ще се обърнат срещу теб. Но ако си положил усилия, тогава вече можеш да си пожелаеш например да бъде чисто съзнанието ти по време на изпита, за да не пропуснеш да напишеш нещо. Защото колкото и да е положил усилия един човек, когато е напрегнат, въпреки знанията му, нещата трудно се получават. Но това може да го обясни най-добре един будист. А в случая ти проявяваш суеверие, защото не си наясно с тази философия, но се стремиш на всяка цена желанията ти да се осъществят.
         – Много интересно! - възкликна момичето и предложи. - Хайде да отидем на ресторант!
         – Къде?
         – Ами нека да се поогледаме за свободни места наблизо.
         – Ти нали ще дойдеш с нас? - обърнаха се заедно към студента.
         – Добре.
         Никой през този ден не купи фигурка с изображението на Буда Кулинаря от павилиончето в центъра на пазара. Но ако търговецът си даваше сметка, че павилиончето му, като място и фигурките като артикул, бяха послужили за началото на една мъдра дискусия, продължила в един ресторант и за зараждането на едно истинско приятелство, щеше да знае, че за това добро му предстоят много успехи.
         На влизане в ресторанта, който беше български, а не китайски, или корейски, нито пък предлагаха, различна от българската храна, както се разбра от менюто малко по-късно, тримата нови познайници се натъкнаха на доста по-голяма фигура на усмихнатия дебеланко.
         - Най-вероятно тук му е мястото - отбеляза момичето. - За да напомня на готвачите, че трябва да са с чисти помисли, когато готвят.
         - Или на гостите, че трябва да са с чисти помисли, докато се хранят - допълни студентът.
         - Иначе, ако всички посетители са наясно с формулата за желанията, няма да го оставят на мира. - продължи момичето. Сигурно и формулата за пожелания си има свое име: "Да погалиш три пъти Буда Кулинаря по коремчето, за да ти изпълни желание"
         Тримата звънко се засмяха.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. февруари 2017 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]