Петя Хайнрих

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

На юг

 

Петя Хайнрих

 

 

 

докато закусвах кроасан
кафе с мляко
в подножието на Лувъра
Мона Лиза разпукваше пролетта
в паяжината на бръчиците си
и дори шифърът на Леонардо
не бе нищо повече
от омачкана купчина хартия
в автобуса към Валенсия

 

мароканецът в Малага продаваше
ръчни часовници
увиснали като златни зъби
върху черния хастар на мантото му

 

и колкото и да ми се усмихваш хубавице
зад диоптрите на вакумирания си затвор
едната суха земя на Африка
ще те надживее

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. септември 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]