Петя Хайнрих

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

В кутия (нещо като маракас)

 

Петя Хайнрих

 

 

 

Ако никога не говори за това
то не е защото не го е помисляла
изрязва с ножица профил на града
с бездомни кучета, тролеи и старо училище
ако никога не говори за това
то е лято и зима и полет и линия
други сезони – разрез върху неравния тротоар
обобщава и подрежда по значимост
улици, сгради, фасади, хора
две ръце две ръце
тишина и камили в Египет
замразена усмивка сменя нервна усмивка
една вълна се плиска в някакъв бряг
и се отдръпва без никакъв смисъл
госпожа Боровинкова Тъмнина
и сладка и плитка
между две изречени искания
(искам въздух искам крила)
избягва да назове
твоето име
може пък да й се размине
ти
нали си картина
и всичко е просто измислено
но я смущава
сянката на косите ти
върху предметите в нейната близост
без да поиска
тя си си отива
сякаш се връща
в кутия със сини мъниста.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. септември 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]