Петя Хайнрих

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Реквизит

 

Петя Хайнрих

 

 

 

трябва да отсипе
точките си
калинката

 

червеното
моя белонога пътека
която ще ме изведе на ръба на думите
синьо парашутче на жълти петна

 

и когато скача
косите й се издигат като
треперещи ръце
хващат горния край
и сриват тапета на въздуха

 

върху варосаната стена
винаги
можеш да започнеш
отново да пишеш

 

пеперудке
мамутке
прах пепел крило
крак който стъпва

 

и израства мимолетно дървото
докато закусваш

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. септември 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]