Петя Хайнрих

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Все още неизписано

 

Петя Хайнрих

 

 

 

Трябва ли отново да говоря

 

да – казаха дърветата

 

дъждът е пак
и в чашата на обърнатия ми чадър
изсипва бисерното вино на небето
дисперсното си тяло
денят е петък
бледа светлина чертае в парка
зимни бръмбари
детето с кръгли очила
играе
с ледените блокчета в канала
побутва с пръчка бели салове
а шалът му е знаме
и мокрите му кичури
изгубили динамиката на спиралите -
свободни запетаи върху бялото
все още неизписано.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. септември 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]