Хитър 5ър

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

11. Като камъче в обувка

(На един приятел)

 

Ти не си опасно прокажен.
Ти не си и на Юда целувката.
Ти за мене си много по-важен -
ти си камъчето в обувката.
Малко, дребно и незначително,
дето хич не си заслужава
туй внимание уважително -
зарад тебе човек да застава,
да се навежда, да се развърже
и обувката да си изтръска.
После пак да обува и бърже
да завърже
въпросната връзка.
И когато е всичко готово,
ценно време изгубил, отново
да се изправи. Не струва,
че зает съм със важни неща
що в главата ми бедна бушуват
както пламъците в пещта
и които неща ми се струват
все проблеми
големи
и спешни…
Та от тебе няма умрял,
че да правя усилия грешни
неудобство да съм си спестял.
Но заради това, че те има
благодарен съм му на Бога
и изхвърляне, непростима
ще е грешка - без тебе не мога.
Та какво като постоянно
ми убиваш? Ценя, че нащрек
ме държиш и непрестанно
ми напомняш да бъда човек.
 
 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!