Христо С. Христов

проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

МОМИЧЕ ОТ СЪСЕДНИЯ ГРАД

 

Христо Христов

 

 

         Събота беше една от поредните влажни и студени зимни вечери. Предишният ден беше валяло дъжд и сега асфалтът по улицата все още бе мокър, едва едва беше изсъхнал по средата, където се движат колите и двете сиви дири приличаха на коловози сред поле от бляскави перли от отражението на уличните лампи в тъмното. Над къщите се носеше мирисът на зима, на мокър асфалт, на гнили листа от парка и на дим от комините, който се слягаше от влажния въздух и постепенно полепваше по дрехите и в ноздрите на човек, като някакво сънотворно. Като някаква студена магия.
         Петъчните и съботни дни бяха най-любимите ми от седмицата, защото тогава отваряха дискотеката в нашето градче и човек можеше да си пийне, да се докосне до някое момиче, или ако не, значи е нямал късмет, то поне да погледа момичетата на дансинга и да послуша малко музика.
         И тази събота бях излязъл да се поразведря малко и да се видя с при-ятели, да пийна и да послушам музика... другото все още ми беше мечта на човек без късмет, която ме изпълваше в банята, нощем или пък преди да изляза и сега озарен от тази мечта аз тръгнах забързан надолу по нашата улица, покрай редицата от кленове, шумата по тротоара и къщите от другия край. Спуснах се бързо до края на улицата, после тръгнах по пустия площад с разкъртена настилка и по алеята покрай училището, в двора на което всяка събота през деня се събираха да играят футбол и когато беше сухо се вдигаше много прах от игрището.
         Прекосих алеята и видях, че на улицата пред кафенето има паркирани много коли, та реших да вляза. Помислих си доволен, че вътре със си-гурност ще видя някой приятел.
         Видях няколко приятели и бях седнал, когато една позната дойде да ми каже, че някакво момиче ме чака в заведението отсреща, после тя излезе и аз я видях в гръб, през прозореца, как пресича улицата и влиза в заведението. Опитах се да се отпусна и малко се учудих, какво ще е това момиче, което ме чака. Тя ми го беше казала на ухо, така че никой друг на масата не беше разбрал. Поседях малко, но нямах търпе-ние, все надничах през прозореца нататък, после той съвсем се запоти и аз реших все пак да ида да видя коя е. Прибрах си цигарите, казах на приятелите си, че ще вървя. Те ми казаха, че много бързам, но аз им казах "Чао!". Махнах им с ръка и излязох.
         Влязох в сградата отвъд улицата и докато се изкачвах по стъпалата, се сетих коя може да е тя. Тогава изведнъж се почувствах неловко, защото се досещах и за какво е дошла, ако наистина е тя. До сега не го бях правил с момиче и честно казано направо малко се изплаших, сърцето ми затупа силно като на гърмян заек, както се казва, обаче бутнах вратата и влязох в заведението. На стълбището беше студено и вътре ме лъхна топлият въздух, примесен с цигарен дим
         Да, тя беше! Седеше точно в ъгъла срещу вратата, на една от общо петте маси и не беше много красива. На стола до нея седеше още едно момиче, което беше доста пълно, с черна дълга коса и малки свински очички. Познатата ми също седеше до тях, но когато аз седнах на масата, тя ми намигна, каза, че ни оставя и си отиде. Излезе от за-ведението по същия незабележим начин, както преди малко, когато ми каза, че ме чакат тук.
         Поздравих ги и се усмихнах. Опитвах се да си предам вид на непокист. Моето момиче също ми се усмихна. Казваше се Катя. После тя ми пред-стави приятелката си - Петя, която всъщност по-късно излезе, че ми е някаква рода, далечна братовчедка или нещо такова, за което изобщо не предполагах.
         Катя ме попита как съм и отново ми се усмихна. Беше много мила. Казах й, че съм добре. Тя каза,че се радва за това и че би искала да ме накара да се почувствам още по-хубаво. Не казах нищо. Тя се засмя и погледна Петя.
         - Стига и ти, ма! - каза Петя и започна да се смее, при което очичките й заприличаха на цепки. Погледнала ме и ми каза, да не обръ-щам внимание на Катя. Каза, че тя си била такава - с мръсно подсъз-нание. Аз се засмях и не казах нищо. Катя се озъби срещу Петя:
         - К'во ма?
         Онази й отвърна "Нищо!". Загледах се в Катя. Гледах я дълго, но не можех да намеря нещо в нея, а онова, което можехме да правим, малко ме притесняваше. Мислех си, че има толкова много красиви жени, или поне малко по-красиви от нея, но точно тя искаше да го прави с мене, без дори да съм я ухажвал и минута, защото никак не ме биваше за тези неща. Попитах ги, дали искат да ги почерпя нещо, те отказаха и аз оти-дох да си взема кафе от бара. После се върнах с чаша на масата до тях, седнах и се загледах в картината пред мене. Дълго време мълчах. Просто гледах картината. Те също мълчаха и от време на време си разменяха по някоя дума двете и после се смееха. Катя постоянно пушеше, а Петя започна да ми задава разни въпроси, на които отговарях късо. Помислих си че ще ми трябва алкохол, за да се отпусна. Казах им, че ще отида да си взема бира и станах. После се върнах с една бутилка и започнах да се наливам.
         По-късно за моя голяма радост в заведението влезе един стар приятел и седна до нас. В негово присъствие се отпуснах, но на въпро-сите на Петя отговарях късо и тя спря да ме пита каквото и да било, защото сигурно й беше омръзнало да и отговарям с да или не. Катя седеше срещу мене, гледаше ме и се усмихваше. Дори веднъж-дваж, усетих ръката й върху коляното си. Това ме възбуди. Бях възбуден и притес-нен, като двете чувства се колебаеха като съседка в махленски супер-маркет и започнах да си мисля едни неща, от които не ми ставаше по-добре. Петя се бе заговорила с моя приятел, който се казваше Жоро и после той тихо ме попита откъде ги познавам тия. Казах му чу ги познавам почти колкото и той. Жоро се усмихна и в страни от масата ми направи знак с пръсти, с който ми показваше полов акт. Аз се за-смях. Жоро се обърна към Петя и я попита нещо тихо. По изражението на Петя, си помислих, че той й допада.
         Останахме няколко часа в заведението и към десет часа решихме да идем на дискотека. Катя и Петя много искаха да ги заведем на диско-тека.
         В дискотеката едва успяхме да си намерим два свободни стола, така че се наложи Катя да седне в мене, а Петя - в Жори. Настанихме се в един ъгъл и когато Катя сядаше, усетих как си потрива дупето в мене. Жоро забеляза това и ме побутна с ръка. Ей човече, не знаех какво да правя. Не знаех къде да си дяна ръцете. Чувствах я как седи в мене. Това чувство не ми беше познато досега. Жоро ми каза гласно, да не се притеснявам. Казах му, че не се притеснявам и знаех, че го лъжа. Той каза, че ми личи. Катя се обърна към мене и започна да се смее. Аз също започнах да се смея и не знаех какво да кажа. Тя попита Жоро, дали иска да седне и в него. Той ме погледна и каза, че иска, но друг път. После пак ме погледна и каза:
         - Майтап! - потупа ме по гърба.
         - Знам! - казах аз.
         Катя се обърна към мене и се усмихна.
         Бяхме си поръчали джин с тоник и Катя танцуваше, както седеше в ме-не. Чувствах се добре така, но не знаех къде да си сложа ръцете. Катя се пошегува с Жоро, като отново го попита дали не иска да седне в него. Той й каза, че аз ще се сърдя.
         - Стига, ма! - каза Петя.
         Катя отново започна да се смее.
         - Стига и ти, ма! - повтори Петя и също се разсмя. - Не ти ли стига само твоя?
         Аз се престорих на неразбран, вложих си ръцете върху бедрата на Катя и ги вдигах само когато отпивах от джина.
         След малко приглушиха осветлението и питието ми заблестя от неона. Това ми харесваше и дълго наблюдавах чашата. Катя танцуваше седнала в мене и започна да ме целува по врата и по ушите. Беше ми страшно не-удобно. Помислих си, че през цялото време се държа като левак. Катя изкара някакъв презерватив от джоба си, разпечата го и ми го даде да го надуя, той заприлича на балон, а тя го взе, започна да се смее, да го размахва наоколо и да го лапа. Най-накрая го изтърва и той изхвръкна шляпайки във въздуха. Тя започна да ме целува жадно по врата,по уши-те и усетих силно желание, помолих я да излезем навън. Тя се съгласи и ме хвана за ръка.
         Излязохме. Навън беше много студено и нямаше къде да отидем. Помис-лих си, че няма да стане нищо в този студ. Тя се смееше и ме гледаше в очите. Огледах се предпазливо. Всичко наоколо беше залято в жълто-оранжева светлина от лампите на площада, но не се мяркаха хора. Около дърветата в парка се виеше мъгла и като през завеса сред стеблата и вейките, се виждаха лампите на отвъдната улица и камбанарията. Бях притиснал Катя и се опитвах бързо да измисля нещо. Хванах я за ръка и я задърпах до една сграда с големи бетонни колони пред входа. После започнах да я натискам бясно. Бяхме в сянка зад колоните и никой от страни не можеше да ни види. Опипвах я навсякъде и я целувах. Тя сте-неше и бръкна в панталона ми. Започнах да настоявам, но тя се дърпаше и каза, че не можела така в хотел звездоброй! Тогава я блъснах настра-ни. Тя залитна. Казах й, че няма къде другаде да я заведа. Тя предло-жи да идем у нас. Казах й, че не може и тя ми каза, че съжалява тогава. З апочна да си оправя дрехите и прическата. Пак я сграбчих, опрях я в колоната, но вече желанието ми беше минало. Тя ме попита дали мога да взема от някой кола назаем.
         - Не, мамка му стара! - Опитах се отново като си мислех, че ще стане нещо, обаче Катя започна да ме отхвърля. Каза ми, че й се искало много, но не можела така. Просто не била чак такова момиче. След туй щяхме да се връщаме в дискотеката, когато видяхме Жоро и Петя, прегърнати да вървят но улицата.
         Настигнахме ги. През това време Катя не ми говореше. Те спряха и ни погледнаха.
         - Много сте бързи! - каза на шега Жоро.
         Казах му, че няма къде да я заведа и той предложи да идем у тях. Каза,че те с Петя тъкмо там отивали. При това Петя се разсмя глупа-во и направи някакъв жест с ръка. Изглеждаше леко замъглена и стра-ните и пламтяха. Катя не се зачуди и предложи да го правиме четиримата в една стая, но Петя не се съгласи, защото сме били близки.
         - Стига, ма! - каза Петя.
         Катя каза, че нямало значение и, че не било като на улицата. Стори ми се малко мръснишко това. И Жоро започна да се смее, малко пресилено. Каза им, че по нищо не им личи, че ходят на уроци по матема-тика, а Петя каза, че майка й била учителка по математика. Тръгнахме и вървяхме с ръце в джобове, защото беше много студено. Жоро каза, че нямало печка в стаята, момичетата не казаха нищо. През остана-лата част от пътя мълчахме.
         Когато стигнахме пред тях, Жоро отвори внимателно входната врата, за да не скърца и влязохме в двора. После се придвижихме бързо до къщата и минахме през една врата. Вътре имаше две преходни стаи и беше студено почти колкото навън. В първата стая, където влязохме имаше стар гардероб и тясно легло с метална табла. В другата стая имаше спалня. Жоро каза, че ще използва стаята със спалня, защото си е у тях и въведе там Петя. Катя отиде да разгледа спалнята, върна се и отново предложи да сме четиримата в една стая, но Петя отказа и Жоро затвори вратата. Аз отидох до прозореца и отметнах пердето да видя дали не идва някой. Нямаше никой на двора. Жоро влезе в стаята и ни предупреди да сме тихи. Чух го да затваря вратата и когато се обърнах, видях, че Катя е вече гола и ме чака в леглото. Изплаших се малко, не бях възбуден, съблякох се, но нищо не се получи и Катя се изнерви много. Беше ми гадно задето не мога да направя нищо. През цялото време слушах как скъ рца леглото в съседната стая, някакви далечни стонове и се опитвах да направя нещо. Обаче нищо не ставаше. Нищичко! Най-накрая Катя започна глупаво да се смее и аз се облякох, почувствах се като пълен идиот, който е задоволил извратените прищевки на пръс-тите си. Катя страшно нервничеше. Тогава не издържах и започнах да я псувам и да я наричам курва. Мръсна курва и какво ли още не, а тя ми се смееше. Този неин смях ми стигаше колкото и да я обиждах. Тя седеше гола на леглото в студената стая и ми се присмиваше глупаво, сочейки ме с пръст. Гледах я в тъмното и не знаех какво да пра-вя. Помислих си колко е грозна, но сега това нямаше никакво значение. Дори си помислих, че е по-лошо, защото ми се смееше една грозна жена. Реших,аче е отвратително да ти се присмива една грозотия. Една пачав-ра! Момиче от съседния град, известна курва там. Обърнах се с гръб към нея. Тя си мислеше, че никой не я познава тука. После пак се обърнах към нея. Известна курва от съседния град. Такива бързо набират популярност. Звезда! Звезда от съседния град! Пак се обърнах с гръб. Не исках да п овярвам, че цялата тази история се случва с мене. Тя има приятелки и щеше да им разкаже за мене. И първа щеше да разбере оная в другата стая. Чувах я още как стене.
         Най-сетне Катя спря да се смее и ме попита дали изобщо съм го пра-вил някога. Казах й, че не е нейна работа.
         - Това не е работа на една курва! - казах аз.
         - Ти не можеш да го направиш с една курва! - каза тя, отново започ-на да се смее и да се опипва. Тогава в стаята влязоха Жоро и Петя. Бяха се облекли вече. Катя им каза, че съм голям левак и те двамата започнаха да се смея. Натъжих се. Жоро ме попита дали наистина не е станало нищо. Казах, че не е. Той отново се засмя и седна на легло-то до Катя. Тя започна да го целува както мене преди малко. Беше отвратително да ги гледам. Повторих й, че е мръсна курва, но тя не ми обърна внимание и продължаваше да се целува с Жоро. Той я опипваше с пръсти и се смееше. Взе я на ръце и я занесе в другата стая. Аз и Петя ги последвахме. Те бяха на спалнята. Беше тъмно и страшно гроз-но. Петя стоеше опряна о стената и ги гледаше. Аз повтарях на Петя, че е мръсна курва, а Жоро продължаваше да я натиска и я налегна. Катя ме гледаше и ми се усмихваше мило. Не издържах и изблъсках Жоро от нея. Погледът на Катя стана злобен, цялата трепереше, тялото и беше настръхнало и се б елееше в тъмната стая. Жоро спря да се смее.
         - Ама, стига глупости! - каза Петя. - Ако искате да ви оставим насаме. Аз донесох дрехите на Катя от другата стая и й ги хвърлих в лицето.
         - Обличай се! - казах.
         - Ти да не се разсърди? - попита ме Жоро и ме докосна по рамото.
         - Майната ти! - казах му аз.
         Той не продума, после се разсмя и Катя започна да го вика с пръст, все още гола в леглото.
         - Не искам да се занимаваш с тази курва пред мене! - казах на Жоро. - Ако искаш заведи я някъде другаде.
         Катя взе да се киска. Жоро се замисли. Петя ни слушаше долепена до стената.
         - В нея има пожар. - каза после Жоро и посочи към Катя.
         - Не ти ли стига само една?
         - Стига глупости! - каза Петя обидено. - Обличай се, ма! Майка ти ут-ре пак ще каже, че заради мене си се разболяла.
         - Не ти стига значи само една курва! - повторих аз.
         - Не се сърди, друже! - каза Жоро - но не мога да гледам гола жена безучастно.
         Не казах нищо повече.
         - Обличай се, ма Катьо! - сопна се Петя.
         Катя се облече, стана от леглото и дойде при мене. Погледнах я. Тя ми се усмихна и се помъчи да ме целуне, отдръпнах се рязко.
         - Не се сърди котенце! - каза ми тя.
         Не казах нищо.
         - Случва се!
         - Да. - казах аз.
         - Но лично на мен не ми се е случвало.
         Петя започна да се смее.
         - И на мен. - каза тя.
         Когато тръгнахме към дискотеката, се опитах да им обясня, че е било от студа и просто не съм могъл да се отпусна и да се възбудя, но всъщност и аз самият не бях твърде убеден от какво е. Навън беше станало още по-студено и докато вървяхме по улицата, Жоро ни предло-жи цигара. Каза ми да не приемам станалото толкоз навътре, Казах му, че така или иначе няма да го приема навътре. Запуших и малко ми за-горча в устата. Тютюнът ме замая и се почувствах като перце в сту-дената нощ. Все още усещах мирисът на Катя по пръстите си и сега върху него се наслагваше мирисът на цигарата и се наслояваше зави-наги. Никога нямаше да забравя този мирис и тази цигара и тази нощ. Бях гладен и нервен. Стомахът ми се беше свил. Помислих си, че явно те не ме разбират, защото продължаваха да ми задават въпроси. Сраму-вах се да им кажа, че това е бил първият ми път и съм се провалил. Помислих си, че Катя се държа много гадно. Трябваше да я намразя. Мислех си и гледах къщите, кои то се редяха като чернобели кубчета покрай нас. После се о питах да не мисля за това. Не исках да се травмирам излишно. В крайна сметка, не си заслужава човек да се травмира заради една курва.

 

 

Електронна публикация на 28. април 2002 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]