Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

СКАФАНДЪРЪТ НА ГАГАРИН

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Защо, любима, с мен не разговаряш?
Излязла на верандата, мълчиш
със глас, по-ням от онзи на Гагарин,
откакто той не се завърна. Виж,

 

ти млада си - не помниш всички вестници,
в плана на трафаретите безспорни,
скафандъра му как тогаз нарекоха
„пръв ореол в модерната история".

 

А днес, разтворил своя най-любим
и малко старомоден вестник „Седем",
чета го - и за всички нелюдим,
не мога да повярвам като гледам:

 

Това, което във Русия само
да стане може, факт е! Чуй, любима,
там пише, че въпросният скафандър
направен бил действително от... монахиня.

 

Недей да прихваш, успокой се, моля те!
Тъй времето буквализира ореолите.

 

Не е ли нежно? Чуй, под теб земята
блести във мрака, от сълза по-синя,
а от скафандъра те галят по косата
безплътните ръце на монахиня.

 

И туй, което двама си говорите,
разбира само Бог, защото близо е.
И с тайнствена тържественост просторите
разтварят се - и увенчан възлизаш

 

във Царството небесно, под овации
на ангели и просълзени херувими!...
И чака те под цъфнали акации
Богородица със твойта монахиня.

 

А долу ний от къщната врата,
следим го как докрай се той възнася...
И бавно те прегръщам. И нощта
замята ни със звездното си расо.

 

Електронна публикация на 06. март 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]