Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ЗИМЕН ПСАЛОМ

 

Ивайло Иванов

 

 

„Поръси ме с исоп и ще бъда чист,
умий ме и ще бъда по-бял от сняг.”

 

Пс. 51

 

Декември с тъмносивия си креп
затисна небосвода.
И струва ми се, че съм повече проклет
от цялата природа.

 

Ни глас, ни лъч! На речната върба
угаснал е фагота.
Самотна черна врана по леда
подскача като нота.

 

А нощите – сълзят от тишина,
по-черни от хралупа
и бди над мен изцъклена луна
като всезряща лупа.

 

Знам, зимата е следовател вещ!
Със сребърен прашец върху кората си
от всяко птиче, клон, листо и вещ
тя взима отпечатъци.

 

И пак развява тежкия си креп
над стрехи и дворове,
и струва ми се, че съм повече проклет
от цялата природа.

 

- - -

 

Но Коледните пости са на път!
Над сляп и зрящ, над гузен и разкаян
сребристо ръси, сипе се снегът
като прашец от вишните във рая.

 

И съживена, всяка твар трепти,
възрадвана зове благодатта Ти!
Дори помръзналата мръсна кал блести
под лунните лъчи подобно злато.

 

От месеци пустее моят лист
като безплодно ложе.
Дъхни със лъх – пак някой капещ лист
да ме ръкоположи.

 

И да престане да кърви разсъдъка
в гняв, гузност и тъга.
„Ти с благодат умий ме – и ще бъда
по-бял и от снега!”

 

Електронна публикация на 08. април 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]