Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ПРОДАВАЧИТЕ ПРЕД ЦУМ

 

или Слизане на Христос в ада

 

Ивайло Иванов

 

 

 

В подлеза на ЦУМ дъждът
по принуда сбра ни.
Скупчихме се ний. Отвъд
думкаше отчаяно!

 

Сякаш в ада бяхме ний
сбрани за последно.
Аз превъртах свойте дни
като празна лента.

 

Душен мрак цареше тук!
Долу под живота
смесвахме – един до друг –
дух и дъх, и вопъл.

 

И мълчахме ний така,
както се мълчеше
миг един преди Съда.
Страшно валеше!...

 

Изведнъж – като усмивка
подир век тъга –
блесна слънце: и забиха
църквите в града!

 

Пасха свята ли – разкаяно –
служеха във храма,
помен ли за нас – не зная, но
звън дочувах само:

 

Екнеха дълбоко, басово!...
Дрезгави звънци
отдалече им пригласяха.
Аз не различих

 

дали капките – огряни
от тържествен лъч –
бяха станали камбани,
или тая глъч

 

от камбани капки беше
и с възторг незрим
бъдещия тя вестеше
Нов Йерусалим.

 

И очаквахме по водните
струни – чист и бос –
в преизподнята на подлеза
сам Иисус Христос

 

да се спусне, да разчупи
той печата твърд
и да опрости – изкупена –
втората ни смърт.

 

Но напразно! Спря дъждеца.
Стихна всеки звук.
Смешно някъде далече
издрънча капчук.

 

И спогледахме се ние,
с дух, докрай посърнал.
И зад своята сергия
всеки се завърна.

 

Електронна публикация на 08. април 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]