Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

МАЛЪК АЛХИМИЧЕН ОПИТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Капка и тревица в утрото треперят
като алхимични пръчица и сфера.

 

Капката зачева – пламва във една
алена утроба от срам и светлина.

 

И избухват в нея образите! Всяка
следваща секунда те се сменят: Дракон

 

в дъното изплава – и расте дотам,
че с криле обгръща аления срам.

 

Сменят се лицата – образ на дете,
картичка с момиче /драконът расте!/,

 

звън на цветни чашки, мравешки хамбари,
камъчета летни – пръснати олтари.

 

- - -

 

Но подухва вятър – люшват се тревите –
и във миг угасват кадрите, които

 

случаят размирен, в милостта си кратка,
бързо прожектира в таз искряща капка.

 

- - -

 

След като угасне сетното лице,
става тя прозирно, бисерно яйце,

 

във което само тихичко писука
тънък лъч със клюнче. Трепва. И я пуква!

 

...А в тревите стари, с рогче като щик,
танково напредва бръмбър-алхимик

 

И мърмори мъдро: – Де ли ще намеря
капка като тази алхимична сфера?

 

Електронна публикация на 08. април 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]