Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

НЕПРЕДНАМЕРЕНО ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПРОЛЕТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Щом слънцето със своето ветрило
огрее този вечно хубав свят,
тогава всичко теб ти става мило,
добива аромат, и вкус, и цвят.

 

Разтварят чашки плодните лалета,
звъника със камбанката звъни,
и мисълта ти повече не крета,
и встъпваш ти във новите си дни

 

с надежда нова. Боже, как е хубав
светът, когато в стих му се любуваш.
Разтваря той опашка на паун!...

 

Жар-Птици върху клоните му пеят,
Снежанка със Догоните немеят.
...Цял потопен в божествения ум!...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. март 2012 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]