Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

АТИЧЕСКА ПРОЛЕТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

А пролетта дойде тук закъсняла,
в реките със прииждаща вода,
която, знам, била е пряспа бяла,
а днес зелено, охра, резеда

 

повлекли са водите й безкрайни
и, сякаш знаят дългия си път,
намекват ту със шепот, ту безкрайни
мелодии в струите им звучат.

 

А пък върбите свеждат се над вира
като Орфей с притворени очи.
И клонките им струни са на лира,
и пак не спира – и далеч звучи

 

тоз пролетен концерт, що превъзнася
безкрайния живот – и там, и тук,
със капки-кастанети му приглася
бог Хермес от крилцата на капчук.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. март 2012 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]