Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ХИНДУИСТКА ПРОЛЕТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Пак пролет е и чувствам как високо,
на цялото небе побрали сока,
от стрехите кристални капки капят,
подобно малки бъчвици от злато!...

 

И слънчев лъч ги стапя - като корен
в небесния лазурен свод - отворен
подобно „Харе-Ом” и „Харе, Кришна”,
подобно Веда в колесница вишна,

 

над трепналата чиста птича глъч.
Дано към Дев Мурти сребриста нишка
да изпреде за мене този лъч!...

 

Да трепка вечно златната армада
на облаците, бавни като стадо...
И Огнен Гръм да тресне със калъч!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. март 2012 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]