Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

РАЗСЪМВАНЕ НАД ТРОПИКА НА КОЗИРОГА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

На В.

 

 

Добро утро, приятелче мило,
добро утро, ти шепна в захлас!...
С къс мембрана в гръдта е стаило
туй сърце най-лиричния глас.

 

Ти къде си? Какво сега правиш?...
Де се губиш във ранния час?...
Сред леглото от китни дъбрави
слушаш Песни от Еклесиаст...

 

Тези кедри и палмови вейки!...
Папагалите летни, хвърчейки
ръсят смях върху слон-албинос.

 

Абезяни с маймуни подскачат
и от палмови наръчи - здрачът
пръсва орех със сок от кокос.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. март 2012 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]