Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

СИНЯТА РОКЛЯ
/Тайнството на света/

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Обгръща те красивата ти рокля
със тайнство от прегръдката на мъж.
Не трябват ни бинокли, ни монокли,
за да възкликнеш: „Този миг задръж!”...

 

О, сбъднал се е онзи блян на Фауст
и всяка твар край твоя стан трепти.
Фройдистката алхимия на Фалост
с невнятен жест си възкресила ти.

 

Разхождаш се във лятната си рокля,
подобно котка, дебнеща за дропла,
с изящни нокти, сребърни писци.

 

А от дървото, таз зелена локва,
с два зъркела настройвам аз бинокла,
прошепвайки ти: "Красота си ти!"...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. март 2012 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]