Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ОЧИ ОТ АРБАТ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

На М.

 

 

Арбатските очи на Магдалена -
най-тихите гнезда на любовта!...
В деня, когато Маги е родена,
на светостта познал съм участта.

 

Познал съм красотата - да прегръщам
метличините сини - и за миг
във верен неин паж да се превръщам,
в копнеж и страст, в поет и алхимик.

 

Бъди все тъй добра, благословена,
с копнежност и със нежност надарена,
с очи, в които красота личи!...

 

В деня, когато Маги е родена,
Арбат е слязал. Нощната Вселена –
като жена – прихлопила очи.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. март 2012 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]