Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ЦИРК „БЪЛГАРИЯ”

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Под небесното шапито
цирк е нашата република!
От онези, за които
има си дежурна публика.

 

Под прожекторите светнали
вечно е готов държавника
през глава да се преметне,
падайки си пак на задника.

 

После шутове придворни
с обещания жонглират
и чрез диалози спорни
плурализъм симулират.

 

А след туй жени красиви
литват на властта към купола!...
Кончета с развети гриви
във раван препускат групово.

 

Режисурата с дресурата
е умела и е касова.
Кой съгледал би кусурите
под аплодисменти масови?

 

Само ние с тебе двамата
вечно мрънкаме, досаждайки,
че прескъпа е програмата,
а катарзис не поражда.

 

Че основно тази публика
е от безработни зрители.
Но при следващата рубрика
проехтява говорителя:

 

- Ало, тихо там във сектора!
Пак ли вий сте недоволните?
Във чужбина е директора –
обърнете се към клоуните!

 

Електронна публикация на 09. юли 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]