Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ЗА МОДЕРНАТА ПРАВОВА ДЪРЖАВА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Фермерите най-накрая
днес се вдигнаха на стачка,
че властта ни, както знаем,
плаща само по стотачка

 

на глава рогат добитък,
после прави си оглушка.
Сякаш е умът й плитък
като онзи на Сивушка.

 

Кравите на магистралата
те изкараха – и в миг
тя залята беше цялата
от рога и тръбен вик.

 

И във поход те към София
тръгнаха със свойте крави,
щото нямат философия
по-добра от тия нрави,

 

в поход ти да защитаваш
свойто право на човек,
като те побутва крава
в почина, така нелек.

 

Всичко кравата съзнава
и, противно на властта,
дето с транша си оставя
и магарето в калта,

 

не си прави тя оглушка,
а върви по пътя бял,
без въобше да се клатушка,
с твърдостта на Буцефал.

 

Но сред тоя път, не щеш ли,
в миг полицията с гръм
се изсипа в брони тежки
и като в кошмарен сън

 

почна с палки да налага
кравите – и с дързък яд,
щото младото им стадо
нямало сертификат!

 

А в една държава правова,
нямаш ли сертификати,
с пълно право заслужаваш
всеки срещнат да те млати.

 

Да, но социумът правов
явно, че и съд си има.
- Там честта на всяка крава
чрез дела ще защитиме! -

 

казаха си засиялите
фермери – и с масов ход
се изсипаха във залата
с мраморни стени и под.

 

И се почнаха делата:
кой бил прав, а кой пък – не!
Аз предлагам адвоката
да послушаме поне:

 

„Нямали сертификати?...
Обвинителите чудни са!
Те ищците ми рогати
бъркат с магистрални блудници,

 

та им искат на момента,
причинявайки им сплин,
копие от документа,
че са тествани за СПИН.

 

Щом една държава правова
интегрира безработните,
трябва тя да защитава
и правата на животните.

 

Аз не казвам, че едните
спрямо другите по-висши са,
само своята защита
на презрените и нищите –

 

в днешната мисловна суша, –
аз базирам върху тропите.
И предлагам да се вслушаме
на света поне във опита:

 

Няма в Индия престъпност!
Там понеже суверена
се отдръпва и отстъпва
път на кравата свещена.

 

Не я млати той по пътя си!
Не е на властта подлога.
Щото съзерцава пъпа си
в битието си на йога.

 

Вместо правдата си крива
със дела да защитава,
прави кравата щастлива
чрез божественото право.

 

Виждатели зад ухото й
насълзената й лимфа?...
Не я пипайте, защото
кравата е бивша нимфа!

 

Ако днеска я осъдите
с вашто жило на закона,
като стършел зъл присъдата
подир миг ще я подгони.

 

Ще препусне тя през Мизия,
няма да се спре и в Дакия
и след тази зла колизия
в суверената ни Тракия,

 

ще се втурне у комшията
да зачене нов народ,
минала през теснотията
Босфор или Волски брод!

 

Тя не бива да се съди
още затова, защото
ако до брега на бъдното
искаме, макар обръгнали,

 

да доплуваме с Европа,

 

трябват ни стадата цели,
щото може в този миг
нейде в тях отели
Зевс под формата на бик.

 

Той пък няма да откаже,
ако го помолим пак,
да ни пренесе с багажа
на бленувания бряг.

 

Толкоз пъти похищавани,
вече все ще ни е тая,
ако след като остави ни,
мъничко ни обладае.

 

Няма то да е от минус,
тъй като по таз причина
ще родим на царя Минос
тримата митични сина,

 

дето вечно ще владеят
бъдещето – остров Крит –
с власт или пък със идея,
тук въпросът е открит!

 

...Ето, с тия аргументи
аз предлагам, господа,
да се пуснат на момента
кравите на свобода.

 

А пък тез, които в ареста,
в стачка викали са: „Анти!”,
да получат двойна мяра
смески, зоб и транквиланти,

 

тъй като от днес нататък
тоз престой във мрака чер,
ще им спомня без остатък
Фермата на Оруел!”

 

...Дълго слушах аз, седейки,
таз защита безпощадна
и от своята скамейка
щях от щастие да падна:

 

Там ги бият по гръбнака,
тук юрист ги защитава.
Не е „практика” двуяка,
а е практика във всяка
модерна
                      кравова
                                       държава.

 

Електронна публикация на 09. юли 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]