Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

НОЩНА ОРАТОРИЯ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Луната тази вечер е източена
като кристал, като игла сапфирена.
А блатото е грамофонна плоча.
Да включим мисълта. И да засвирим!...

 

Не са ли само запис тези звуци?...
Пищят комари, жабите от хора
във мрака крякат и щурци скрибуцат.
Привидност тази нощта оратория

 

не е ли?... Съществата, дето чуваш ти,
отдавна мъртви са или не са родени те.
И само гласовете им пътуващи
към нас летят, пронизвайки Вселената.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. юни 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]