Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ГРАМОФОНЪТ
или Предчувствие за вечен хит-парад

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Не ми поднасяй тия грамофончета
    на гроба ми, защото той самия
    е грамофон – и сетното ми стонче
    очаква със отворена кутия.

     

    Погребват те като записан звук
    И на ковчега във калъфа тленен
    лежиш сред нафталин и мислиш: - Тук
    не ще откриеш, скъпа, стон от мене.

     

    Не ще дочуеш такт от песента
    на брака ни – и воя му разплавен
    под пукота на нокътче в нощта,
    с която ти въртенето забави.

     

    ...И в мисли се унасяш, а край теб
    земята се пропуква – нова плоча
    поставят във калъфа й от креп
    и пак – безкрайни – нощите се точат.

     

    Но в мрака им ти знаеш: Идва час!
    Завърта колелцата си Всемирът!...
    И върху диска слагат ни и нас,
    и със тромет от ангелския джаз

     

    пристига Бог.
    И пак ще ни изсвирят!...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. юни 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]