ГРАМОФОНЪТ
или Предчувствие за вечен хит-парад

Ивайло Иванов

Не ми поднасяй тия грамофончета
на гроба ми, защото той самия
е грамофон – и сетното ми стонче
очаква със отворена кутия.

 

Погребват те като записан звук
И на ковчега във калъфа тленен
лежиш сред нафталин и мислиш: - Тук
не ще откриеш, скъпа, стон от мене.

 

Не ще дочуеш такт от песента
на брака ни – и воя му разплавен
под пукота на нокътче в нощта,
с която ти въртенето забави.

 

...И в мисли се унасяш, а край теб
земята се пропуква – нова плоча
поставят във калъфа й от креп
и пак – безкрайни – нощите се точат.

 

Но в мрака им ти знаеш: Идва час!
Завърта колелцата си Всемирът!...
И върху диска слагат ни и нас,
и със тромет от ангелския джаз

 

пристига Бог.
И пак ще ни изсвирят!...