Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ОДИСЕЙ МИНАВА КРАЙ СИРЕНИТЕ

 

(студентски вариант)

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Чета аз Ботев – иде нова сесия –
и мисля си: добре ти свойта взе си я
и се пресели в празнични селения,
при все, че те подмамваме с сирени!…
За мачтата се връзваш ти – и в мрака
поемаш пак към своята Итака,
където Пенелопа – твойта слава –
те чака и на друг не се отдава.

 

Изпитан бе ти корабът („Радецки”!)
и охранява бордът му и днеска
мита за твойта славна Одисея
с най-страшните й изпити. Ти взе я!

 

А как да взема свойта аз, когато
тез нови квартиранти зад стената
по цяла нощ, без капка свян и такт,
въздишат като срички в древен такт!...
Какво леглото старо рецитира?
Не зная! Но размерът е размирен!...

 

Балада тя е, хубава и млада,
а ритъмът е той пък, ала страда
дискурса му от прозодийна бойкост,
а тя пък, от размера предпочитан!...
Редактор трябва тук! Не всеки, който
лежи и пъшка, е Хаджи Димитър!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. ноември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]