Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ ОГЪН

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Бедрата ти са листчета от лавър,
а помежду им вечен огън грее,
развял неръкотворната си слава
над твоята любовна епопея.

 

Над всеки, на дълга си мъжки верен -
над всичките с които ти си била.
Те спят сега под хълма ти венерин.
(Ще го наричам братската могила!)

 

Какво, че все по-често подминават
венеца ти нетрогнати мъжете?
Цветя отдавна тука не поставят –
самият пламък е нетленно цвете.

 

А иззад пламъка се възвишава
на тялото ти църквицата строга.
А огънят е вечен! Освещава
умрелите във Бога с вечна слава,
но и гори некръстените в Бога.

 

О, всеки на дълга си мъжки верен
е бил, когато легнел с мойта мила!
Те спят сега под хълма й венерин,
наричан още братската могила.

 

И само нощем, в бденията кратки,
макар отдавна минали в запас,
ние идваме, сваляме шапки
на момчето, по млади от нас!...

 

 

Електронна публикация на 19. ноември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]