Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ЛЮБОВНИЦИ НА ДУХА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Съгласен съм: Държавата не прави нищо!
Разбирам: Днес Духът е на колене!
Ала не съм съгласен със сълзите ви,
с които плачете, а вътрешно се радвате,
понеже щом Духът е на колене,
това все пак е поза, при която
все още може да „проникнете” във него.

 

(Сега разбирам сленга ви: „Писателят
неизчерпаема духовност обладава”!)

 

Със пълна сила драмата обаче
ще лъсне не сред любовта безплътна,
а щом реши Духът да се изправи.
Понеже, като всички други духове,
той е със тяло етерно-прозрачно,
през него вий направо ще съгледате
небето и ще викнете: - Благословено е

 

звездното небе над нас (необитаемо!)
и моралният закон във нас (неоткриваем!).

 

Ей тез неща най-много удивляват ме!...

 

 

Електронна публикация на 19. ноември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]