Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

УРОК ПО ИСТОРИЧЕСКА ПРОЗОДИЯ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Мяркат се в утринна дрямка унесени,
в сънни, далечни гори,
тез, дето завчера бяха обесени.
С техният блясък умри!

 

Чезнат звездици, по пътя изгубени,
чезнат по шеметен път -
сякаш прощават се хора погубени,
сякаш архиви горят!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. ноември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]