Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | „Простосърдечни романтични митологии“ | страницата на автора

 

ДУШАТА МИ СЕ ВРЪЩА ВЪВ ИТАКА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Душата ми не е ни стон, ни зов!...
    Душата ми - едно момче, което
    поради страшна липса на любов,
    не си говори даже и с морето!...

     

    Но щом ухо до устните ти тя
    допре, във раковината им слуша
    как с тайнствени вълни шуми скръбта,
    събрала тишина от толкоз суши!...

     

    А покрай нея, само дрезгав крясък
    от гларуси, отлитащи на Юг,
    и сол върху ресниците, и блясък
    по пясъка, попиващ всеки звук.

     

    Душа, кога ще бъдеш примирена,
    да чуеш как под южни ветрове
    смъртта, като загадъчна сирена,
    със песни те опива и зове!....

     

    Как, с Одисей, на кораба ти плават
    моряците, със влага във гласа.
    И всичките Симплигади задминават,
    със бдящата Горгона на носа.

     

    И как, най-сетне, влезли във Итака,
    те вдигат лък след дългия си път.
    И виждат Пенелопа как ги чака
    на любовта сред девствения кът!....

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. март 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]