Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | „Простосърдечни романтични митологии“ | страницата на автора

 

ПРИКАЗКА ЗА КАПКАТА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Валеше между нас дъждецът тих!...
    Аз приближих. И със наивност кратка
    от устните царствени отпих
    една прозирна, лъчезарна капка.

     

    А после тъй животът разпиля ни
    във пътища различни, че за нея
    забравих аз, на страшните си драми
    след дългата житейска епопея.

     

    И ти от мен далече си била,
    през девет царства, зад морета седем.
    И няма как зад нощните стъкла
    аз образа ти хладен да съгледам!...

     

    Ала дордето струите текат
    сърцето мое в паметта си пази я.
    И капката с прозирната си гръд
    все още кърми
    моята фантазия!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. март 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]