НЕБЕСЕН ГЪЛЪБ КРАЙ РЕКА ЙОРДАН

Ивайло Иванов

До устието твое мойте устни
докосват се без дъх. Като река
изтичаш ти, преди да ме напуснеш!...
Във бистротата твоя аз ръка

 

ще потопя и образа си хладен
ще разломя сред призрачния мрак.
А след това, река ли да избягам,
с крилете ще изпляскам аз и пак

 

над твойте глъбини ще се извия,
подобно гълъб, в свода засиял.
И страшната Вселенска литургия
ще преломява крясъка ми бял!...

 

Със векове от тебе ще се губя,
без мене ти самотна ще течеш!...
И дървеса, под ветрове груби,
над теб ще догоряват като свещ.

 

Дордето някой ден духът ми кацне,
край тебе като гълъб край Йордан.
И на водата в тайните прекрасни
огледам първозданния си свян!...