Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ГРАФИНЯ ЮЛИЯ ЧЕТЕ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

На гл. ас. Юлия Йорданова

 

 

Кориците разгърнала си смело,
както Орфей държал би свойта лира,
тъй че за миг ми спомни Рафаело,
с онази фреска „Данте диспутира”!...

 

Но лягайки в постелята нощеска,
пак ще разгърнеш книжка за жената
и в миг ще те облъхне друга фреска,
с далеч по-нежен профил: „Ла Велата”!

 

Така, помежду Данте и Емилия,
ще се променя профилът ти, милия,
от мъжката ти строгост – към интимност!...

 

Какво ли, всъщност, има да се чудя?...
Дори и в тебе, ангел мой, пробуди
тоз век копнежа стар по андрогинност.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]