Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

РОЗИ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Добро да бъде утрото ти, Катя!...
И седмицата - пълна с дъх на рози!...
Усмивките ми с теб да бъдат братя,
по тях да иде мирис като този.

 

Парфюм от рози - толкова уханен,
че вещата снага потръпва нага.
Катрина, ти си празник пожеланен,
сръбкиня ли си, бих те кръстил Драга!...

 

...Тъй, тъй, остават още две терцини,
какво на Рая в цветните градини
сред хумуса със тях ще разцъфти,

 

освен таз роза - като нежност драга,
която в шепи Иво ти предлага,
нашепвайки ти: „Божество си ти!”...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]