Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

УСЕЩАНЕ, ЧЕ Е СВЯСТНА ПО ДУХ!

 

Ивайло Иванов

 

Когато в ранно утро фантазирам
невинността на женска гръд благата,
едно то значи всъщност – че се взирам
в изтънчената гръд на Ла Велата!...

 

Преведена на сто езика даже,
тя пак издън сърцето ми шепти
и с пулса на кръвта му ще ти каже
това, което не посмяваш ти

 

да изречеш. Какво ли всъщност то е?...
Че тези ренесансови герои
са невместими по мъжествен шанс!...

 

И с пулса на кръвта ми зашептяват
слова, които мъдрите успяват
да изрекат единствено във Транс!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]