Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ПРАШИНКИТЕ НА БОЖИИТЕ ВЕСТИ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Ще можеш ли да звъннеш още днес ти,
да ти разкажа още свестни вести?...
Най-важната от тях е тъкмо тази,

 

от чувствата че Бог не ме опази.
А също тъй - че дадох интервюта,
без помисъл за ранг и за валута!...

 

Изкуството е злато, казва Ганчев,
когато ний на Бог се уповаваме,
но също – „то е злато” (Марко Ганчев),
„когато ний не го и осребряваме”.

 

И ние с теб под туй небе, Керана,
играйки на лятната поляна,
не сме го осребрили (той се мести!),
ни този лъч, ни трепкащите вести.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]