Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ДЪГА ОТ УСМИВКА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Да си жена е мило и красиво!...
Прекрасно е жена да си у нас!...
Все ще те гушне някой топъл Иво
и в миг ще полетите към Парнас!...

 

Но също тъй прекрасно е по мъжки
след дъжд да разговаряш с Катя, щом
в лицето й - усмивка без задръжки -
сърцето ми открива втори дом!...

 

Изобщо, най-прекрасното от всичко,
на туй небе под ясните лунички,
навярно е това - да си дете!...

 

Да не порастваш никога до "чичко",
по таз морава да преследваш срички,
дорде над теб Усмивката расте!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]