Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

СОБСТВЕНА КАРАВАНА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Пред една снимка на Красимира Джисова

 

 

Наистина ли толкоз си красива,
каквато под шапрона те видях?!...
Край теб безспир природата разлива
брилянтите на злачния си смях.

 

И ти, самотна в малкото бунгало,
с развята над коленете пола,
и сто живота, вярвам, би отдала
на злачното вдън нейното „Ела!”...

 

(Природата!... Едничък избавител
от тъжната култура на „Лит. Вест.”!...
Сияе от небесната обител
самият Платон в тиха благовест.)

 

И ти, като идея в огледало,
оглеждаш се в небесното стъкло.
То сто живота, вярвам, би отдало

 

да бъде мъж – не само огледало
– Ахил със щит от слънце заблестяло –
що бди над теб и пази те от зло.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]