Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

РУСАЛКАТА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Не казвам на кого!

 

 

Навярно преподаваш в този час!...
Безброй очи, като пламтящи риби,
във теб се взират. В профил и анфас
проблясват в миг момичешките фиби.

 

И ти, красива като морска нимфа,
на стаята в добрата синева,
невинно плуваш. Трепка всяка лимфа.
И бог Нептун ти кимва със глава.

 

О, ректорът е той!... Перни с опашка
на таз глава замислената шашка,
да се стовари в кървав монумент!...

 

И пак заплувай, мила, в синевата
на туй море от нежност и симпатия
към Одисей - възлюбил те студент!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]