Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Не се учудвайте, ме спъват се децата ви,
когато още учат се да ходят,
а по-добре се вгледайте във начина,
по който в туй помага им природата.

 

След своето любопитство те затичани,
във нищото се спъват сякаш!... Ето,
по лакти падат, русите главички
възвили непременно към небето!...

 

Да, има плач, но скоро е покръстена
във купел от сълзица несполуката.
И пак нагоре погледът възкръсва,
в усмивка първозданна заблещукал!...

 

И сякаш не усмивка – по лицата им
трепти едно отвъдно озарение!...
Не се учудвайте, че спъват се децата ви –
те още коленичат пред видения!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. юни 2013 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]