Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ДЕТЕТО НА ХАЗЯИТЕ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

На Миглена Николчина

 

 

Детето на хазяите ми спи!...

 

Тъй нежно, приласкаващо-покайно,
че аз, ако не бях обременен
от толкова излишества мисловни,
бих казал: Под клепачите синее
глъбта на две дълбоки небеса!...

 

А в крайчеца на нощното стъкло
издуло е клепача си пердето,
чиято ципа ласкаво покрива
зеницата на ириса небесен,
в чиято синева, като в постеля
с уханнобели облаци изпрани,
е гушнато и спи дълбоко в мрака
едно небе - сънуващо дете!...

 

И помежду им – тих – струи ефир,
цветя и аромати се докосват!...
Нощта е притаила дъх, и свири
ветрецът на вълшебната си флейта.

 

Да не събуди тишината нощта,
не трепва клонче,
                              паяче не светва!...

 

И взират се момичето и здрача –
един във друг –
през спуснати клепачи!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. юни 2013 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]