Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ВЛЕДЕНЕНИ КОРЕНИ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

По-груби и от дъбове израснахме
сред северния вой на тази почва,
споявана от хумуса на липсите!...

 

А нейде долу, в южни езерца,
една незрима, щедра длан засяваше
зрънца, и малокръвните им кръгове
браздяха синеокия топлик.

 

Ние нямаме
протекциите на климата.

 

Но взреш ли се през грубата кора,
ще видиш нашата подкожна съпротива:
Пулсират мудно
оцелелите зрънца
в година с по един дървесен кръг...

 

А зиме,
щом побеснели, слепи дъждове
изронят есенните свлачища и сипеи,
протягаме сред въздуха, звънтящ от
бистър, акустичен кислород,

 

сребристи
            вледени корени,
свирепи
                       вледенени корени,

 

за да се вкопчим във студа. И нека никога
да не размръзва почвата – ще рухнем!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]