Ивайло Иванов

сатира

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

СПОМЕН ЗА БАЛА МИ

 

Ивайло Иванов

 

 

    Твърде жалко! Но на бала ми,
    който до зори ехтеше,
    имаше немалко балами!...
    И съставът техен беше

     

    не от моите приятели -
    те са простички по принцип, -
    а от тез преподаватели,
    за които знаем всинца,

     

    че макар да притежават
    дипломирано покритие,
    твърде често те, за жалост,
    са простаци под прикритие!...

     

    Но сега на всеки падна
    маската – и нищо скрито
    не остана – само, жадни,
    с плам се търсеха страните.

     

    И оркестъра ехтеше
    в чалга, джаз, балада, степ.
    И тъй хубаво ми беше,
    щом докоснех се до теб.

     

    И конфетите избухваха
    като твоя смях, любима,
    и по стълбица от музика
    аз полека се въззимах

     

    към небето, дето седнал
    в пухкавата лунна прах,
    щом под себе си погледнах,
    аз веднага осъзнах

     

    за какво бе тая музика
    и конфетите над тия
    форми, рукнали над блузите,
    и вселенска дандания.

     

    То бе радост, че на бала ми,
    свършил призори в неделя,
    със наставници и балами
    всеки вече се разделя.

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. май 2015 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]