Ивайло Иванов

сатира

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

НЕЩАТА, ЗА КОИТО НЕ СЕ ГОВОРИ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

             Понеже подобава да се мълчи!

       

       

      - Помощ, хора! Чуй ме, Софийо!...
      Опердашиха ме пак!... -
      Тъй съседката ми София
      цепи уличния мрак.

       

      А мъжът й, философа,
      бърше нейните очи
      и, извил гранитен профил,
      с длан притиска я: „Мълчи!”

       

      Няма кой на тез тиради
      да ти се обади, Софийо!...
      Само пречиш на доклада ми
      по Лингвистична философия,

       

      дето подир месец трябва
      в пълен вид да го предам,
      за да оправдая хляба
      на Държавата и БАН!...

       

      Верно, тейко ми от Ловеч е
      (вуйчо ми не бе Айнщайн!),
      но синът ще знае повече
      по адрес на Витгенщйн.

       

      Стихва на жената стона!...
      Като тъмни дървеса
      миглите й от балкона
      ронят капчици роса.

       

      И на глухотата в хора
      прав е Лудвиг, чувстваш ти:
      На „нещата” за позора
      днес у нас не се говори.
      Той направо се крещи!...

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

       

 

 

Електронна публикация на 28. май 2015 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]