Ивайло Иванов

сатира

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ПРИНОС КЪМ ДЕБАТА ЗА ВЯРАТА

 

Ивайло Иванов

 

 

           На БПЦ,
           с която го съпреживяхме.

     

     

    Днес глъчката в семейния ни дом
    е повече от сявга нетърпима:
    Жена ми и сина със злостен тон
    заспориха за „Божия закон”:

     

    - В училище предмета нов на МОН
    доколко е разумно да го има?... -

     

    Ах, поврага на вашия „Закон”!...
    Загърбил в миг семейната си клетка,
    излязох на просторния балкон
    и ширна се пред мен красива гледка:

     

    В далечината – млечни планини
    докосваха с гръдта си необята!...
    В подножието – ширнати вълни
    от вишни ми се плискаха в краката

     

    със бялата си пяна – а над тях
    пчели подобно ангели жужаха!...
    И ръсеха врабчета весел смях
    под шапката на къщната ни стряха.

     

    Гръдта ми се разтвори и в покоя
    почувствувах природното наследство
    как ще го имам – не в децата свои,
    а щом възвърна детското си девство.

     

    ... А ето, че и глъчката у нас
    пред сериала стихна незабавно
    и върнал се във късния си час,
    пред двамата изправих се и бавно

     

    запитах ги: - Какъв бе тоя стон?...
    Каква бе тая глъчка нетърпима?...
    Недейте спори зарад тоз „Закон”!
    Законът Божи всъщност си го има!...

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 28. май 2015 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]