Ивайло Иванов

сатира

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

БЪЛХАТА
/Старофренска балада/

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Бълхата има ли душа?...
    И ако тя такава няма,
    какво ми пречи да реша,
    че е лишена от душа
    и живинката по-голяма?

     

    Какво ми пречи начаса
    да почна аз да настоявам,
    че куче, кон, муфлон, оса
    и други тем подобни са
    лишени от душа. Тогава?...

     

    Тогава, видно е, за мен
    ще трябва също да отсъдя,
    че от душа съм аз лишен.
    Какво остава ми, освен
    смеха студен на гроба бъдещ?...

     

    Добре, че всяка живинка
    отвъд телесността си има
    от ласка с божата ръка
    неизразима топлинка,
    тъй както асонанс - без рима!...

     

    „Но де е смешката ти?” - с груб
    критерий някой ще запита.
    Не, няма смешка - всичко тук
    е панхида, всеки звук -
    камбанен звън, отекващ в друг,
    за таз бълха, от мен убита.

     

    Но ако търсиш ти смеха,
    по домофона позвъни ми!
    Ще сляза. Ще ти дам бълха.
    А ти разсмивай се /„Ха-ха!”/
    над трупчето й с тъжни рими.

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 28. май 2015 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]