Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ДАНТЕЛИТЕ НА СКРЕЖА

 

Приятелска рецензия, редактирана от самия автор.
(Критиката на новия век)

 

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Дантелите на скрежа - ах, това са
    едни сребристи макрамета по стъкла.
    Жена да бях - от тях, с една гримаса,
    бих си ушил най-сребърна пола!...

     

    Да бях Джудже - в най-приказната фауста
    на теб, Снежанке, бих ги пръснал в миг.
    Да бях Никол - в звезди над Фамагуста
    ще ги съзра, нали съм си лирик!...

     

    Те пак са там!... Най-нежни излияния!...
    Насам, насам!... Ще разбере в миг
    защо е снежна всяка скрежна Дания,
    а аз - последен феминен лирик.

     

    Това са те!... Най-нежни изваяния!...
    Насам, дете!... Ще разберете в миг
    защо напомняш жрица от Танзания,
    а аз - последен племенен лирик.

     

             Дантелите на скрежа!
             Не блестят за невежа!...
    Ами напротив, бляскат като леща
    за всяка мацка, над среброто веща!...

     

    ... Във времето на дните някогашни
    шептяха: „Виж Неапол - и умри!”...
    В ликрото на един чорапогащник
    те греят, с дъх на мънички зари.

     

    На сватбеното було сред копнежа
    те блеят, с диаманти на очи,
    в сълзата първоздана на младежа
    не може Господ-Бог ги заличи.

     

    Те пак са там!... Най-нежни изваяния!...
    Тарзанно знам – купете ги за миг!...
    Ще бъдеш скрежна като снежна Дания,
    а аз - последен феминен лирик!...

     

    Фемимодел!               Минифемин!

     

                    /място за реклама/

     

                   Дантелите на Свежа!...
                             Ахооой!...
              Не блестят за невежа!...
           Това доказа модният герой!...

     

     

     

     

     

 

Електронна публикация на 21. декември 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]