Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ИЗ "СВЕТОГОРСКИ ПЪТЕПИСИ"

 

Книга на миниатюрите

 

ПИСМА ДО ЖУЛИЕТА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Гатанката на Вселената

 

 

      Със коси от слама
      и със две крачета,
      спомнящи ми само
      тънки две солети.

       

      Що е то?

       

                     Жулиета!...

       

       

 

 

 

амулет

 

 

      Върху белотата на лицето ти
      кой ли древен маг е начертал
      мартеничката на твойте устни?
                            Трепка
      под полъха нехаен на дъха ми.

       

       

 

 

 

събуждане

 

 

      Пропукват се клепачите, подобно
      черупки на яйца, изпод които
      писукат – топли – питащите пиленца
      на твоя току-що целунат поглед.

       

       

 

 

 

знак

 

 

      Сърце върху дървесната кора
      изрязах – и забравих после бряста.
      Дойдох подир година – и разбрах,
      че любовта ни бавно се разраства.

       

       

 

 

 

провинция

 

 

      Ах, тялото ти – гара, на която чакам
      престоя си. /Минутите са вкусни!.../
      И моите целуви се проточват като влакове
      по релсите набъбнали на твойте устни.

       

       

 

 

 

джунгла

 

 

      Разлюшкани лиани сред безпощадни Африки
      са улиците нощни – те стъпките ни сричат,
      а лампите протягат вратове, като жирафи,
      и в пазвата ти пееща надничат.

       

       

 

 

 

вечерня

 

 

      Далече от жаргонните представи,
      над хълмовете виждаме разсвет.
      Диагонални снопове от слава!...
      То, сякаш любовта ни призовава:
      „О, свете тихий, святыя славы,
      во свете твоим узрим свет.”

       

       

 

 

 

Варуша

 

 

      Тук улиците тъй са тесни, че човек не може
      дори да падне напреки на пътя.
      Пък и да падне - стрехите над него
      се сключват - като длани за молитва.

       

       

 

 

 

дом

 

 

      Като камбанки твоите очи звънят!...
      И с гонга им щастлив привикнал вече,
      аз се прибирам в теб и тази вечер:
      Там, дето пред портала на сънят,

       

      като камбанки твоите очи звънят.

       

       

 

 

 

о писменахъ

 

 

      По пергамента на плътта ти аз се уча да чета
      /о, трудността, във час да си самичък!/
      и сричам в мрака твоите бедра
      по закона за отворената сричка.

       

       

 

 

флора

 

 

      Луната ни загръща срамежливо
      и под чаршафите на светлината бяла,
      аз съм брашлянът, който всяка нощ обвива
      зида на непрестъпното ти тяло.

       

       

 

 

 

угар

 

 

      Сред тебе кацам!... Рохки са браздите.
      Лицето ти – подгизнало от влага.
      Очите ти – зърна пшенични, към които
      на любовта ми клюнът се протяга.

       

       

 

 

 

акт

 

 

      Пречистени след жертвата вечерна,
      ний още сме далеч от ореола.
      Подобно струйка черна пот се стрелва
      косата й
                                         по рамото ми голо.

       

       

 

 

 

явление

 

 

      А в полунощ, над мен извила гръб,
      ти като някаква дъга в небето си.
      И светлината на вълшебната ти плът
      разпада се пред мен на цветовете си.

       

       

 

 

 

акустиране

 

 

      На любовта след веселия празник,
      с морето твое призори сбогувам се,
      но дълго подир мен, макар и празна,
      на устнте ти лодката вълнува се.

       

       

 

 

 

нирвана

 

 

      В лилавия сумрак на кафенето,
      осъмвайки над чая, да следим
      как слънцето в прозореца пониква като цвете
      върху стъблата от тютюнев дим.

       

       

 

 

 

гнезда на любовта

 

 

      Последни утринни лъчи – подобно сламки,
      накапали под уличните лампи.
      Преди да ги отрони на земята,
      в тях снощи е гнездила Светлината.

       

       

 

 

 

пукнатина

 

 

      Вратата се отвори: „На Щастливеца
      със друг ще бъда идната неделя!”...
      ...И в стаята се просна жълта ивица
      от светлина, която ни разделя.

       

       

 

 

 

раздялата

 

 

      Безсмислено е! Длани не протягай.
      Напомням аз на охлюв – не разбра ли.
      В черупката се свивам се веднага,
      насила щом решиш да ме погалиш.

       

       

 

 

 

сравнение

 

 

      Аз съм удавникът, който отхвърля
      сламката в твойто око.
      И бавно отплува,
                                       и бавно отплува,

       

      възседнал гредата във своето.

       

       

 

 

 

Тъга по Жулиета

 

 

      Топи се твойто име на дните под дъжда.
      Надвесвам се над него – и в нощите корави,
      измръзнало до кости, едно самотно Ж.
      като невръстно паяче в дланта ми припълзява.

       

       

 

 

 

 

 

1990 - 1994

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. декември 2013 г.
Публикация в Алманах "Света Гора", Велико Търново, 2012-2013 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]