Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

БАЛАДА ЗА СЕМЕЙНАТА ЛЮБОВ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Имам си хладилник и над него
всяка сутрин грее ясен ден.
Вечер го с колбаси Дон Диего
тъпче, от пюрето вдъхновен.

 

Учеше ме ти с пастета птичи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, Марче, бих обичал,
но ми трябва гъши дроб и креп.

 

Но ми трябва създърма, която
щом я цвърнеш, спомня ти за лято
и блести с загадъчен опал.

 

Създърма, красива като роза -
странната оназ метаморфоза,
Господ на Овидий що е дал.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. май 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]