Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ДИМ ОТ ТРЕВА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Най-много ти се радвам за това,
че ти си еротична и красива!...
Не трябват ни цигари, ни трева,
за да съзра, че тоз свят ти отива!...

 

С живота аз отдавна съм на "ти”,
но със смъртта, уви, не съм на "вие".
С невинността на твоите черти
над мене днес сюблимен дим се вие

 

и бавно той към слънчевата вис
отлита като цветна стъклопис
и се стопява в божата зеница.

 

О, Благовеста!... Ти над мен това
направи, без цигари и трева,
а с тъжен мах от волността на птица!...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. май 2012 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]